
... В планинския хребет Тяншан, наричан още “Небесната планина”, на границата на Китай и Казахстан се издига белоснежен връх. Той е висок 7000 метра и е покрит с ледена шапка целогодишно, а огледалната му повърхност заслепява погледа.
На местен диалект го наричат “Властелин на небесата” или “Хан Тенгри”... Якутите му казват “Тангара”, а монголците – “Тенгерийн”.
Малко по-на изток се извисява друг седемхилядник - връх Омуртаг...
Когато попиташ местен пастир (обикновено слабообразован и полуграмотен) кой е този връх, той ще ти отговори, че това е “Богът на българите”. На въпроса, кои са българите, той отговаря, че това са бившите господари на тези земи... (Йордан Вълчев, “Календар и слово”).
В турските летописи от XV век се споменава, че връх Мусала (най-високият на Балканите) някога българите наричали Тангра...
Проф. Васил Златарски сочи Тяншан като една от най-древните отправни точки на българите по пътя им към Балканския полуостров.
Руският географ Н. Северцов в своя труд “Пътешествия в Туркестан” (1861г.) пише, че един от централните хребети на Тяншан се нарича Болгар.
През 1946 г. съветският учен академик Н. Державин, на базата на езиков анализ доказва, че българите „принадлежат към най-древните до индоевропейски народи".
Мандариновото дърво е символ на финансовият късмет. Има свойството да умножава придобитото. Поглъща лошата Ша енергия и я преобразува. Изработено с много любов и внимание, това изкуствено дърво се състои от мраморна саксия, масивен ствол, листа от нефрит (!) и плодове от натурален камък. Фън Шуй свързва мандарината със златото. Не случайно китайската Нова Година се посреща с обсипани от плодове мандаринови дръвчета –символ на Богатство и Благополучие. Мандарината е и знак за желан и сполучлив брак и семейно щастие. Затова е използвана и като амулет за любов от младите момичета.