Начало / Българският Фън Шуй
КАТЕГОРИИ ПРОДУКТИ

Фън Шуй Дървета от полускъпоценни камъни

Огледала

Гривни и колиета от полускъпоценни камъни

Китайски хороскоп

Българският Фън Шуй

ID 12001
 

...В планинския хребет Тяншан, наричан още “Небесната планина”, на границата на Китай и Казахстан се издига белоснежен връх. Той е висок 7000 метра и е покрит с ледена шапка целогодишно, а огледалната му повърхност заслепява погледа.
На местен диалект го наричат “Властелин на небесата” или “Хан Тенгри”... Якутите му казват “Тангара”, а монголците – “Тенгерийн”.
Малко по-на изток се извисява друг седемхилядник - връх Омуртаг...
Когато попиташ местен пастир (обикновено слабообразован и полуграмотен) кой е този връх, той ще ти отговори, че това е “Богът на българите”. На въпроса, кои са българите, той отговаря, че това са бившите господари на тези земи... (Йордан Вълчев, “Календар и слово”).
В турските летописи от XV век се споменава, че връх Мусала (най-високият на Балканите) някога българите наричали Тангра...
Проф. Васил Златарски сочи Тяншан като една от най-древните отправни точки на българите по пътя им към Балканския полуостров.
Руският географ Н. Северцов в своя труд “Пътешествия в Туркестан” (1861г.) пише, че един от централните хребети на Тяншан се нарича Болгар.
През 1946 г. съветският учен академик Н. Державин, на базата на езиков анализ доказва, че българите „принадлежат към най-древните до индоевропейски народи".

Кои в действителност сме ние? Защо в цяла Азия и Източна Европа непрекъснато се намират следи от нашето пребиваване и от нашата култура? Защо пазим древни спомени и традиции, които нямат аналог в световната история? Откъде идваме и накъде вървим?
Произходът на българите е загадка, исторически проблем, който предизвиква продължителни спорове и до днес. А може би истината е прекалено “солена” за западните научни среди, а и за Русия?
През последните десетилетия се откриха много нови сведения за ранната история на българите. Те дават, ако не солидни, то интересни доказателства за нашия произход и история.
Днес преобладава мнението, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия. Сред хипотезите това са териториите на Памир и Хиндукуш, Алтай, Тяншан, Таримската котловина, Западна Монголия, Източен Казахстан.
Идвайки по пътищата на великото преселение, нашите предци носят заедно с тангризма (не само религиозно, но и научно познание), мъдростта на древните култури, с които са се срещнали.
Доказателство за това са множество статуетки, маски, карти и различни ритуални предмети от археологически разкопки на територията на днешна България. Сред тях виждаме и копия от статуетки на китайски и индийски божества.
Фигура на Ганеша, божество със слонска глава, син на Шива (почитан и във Фън Шуй като символ на мъдрост) е намерена край село Лозен.
Пластика на тибетски монах, известен като “хотей”, е открита край видинското село Винарово.
В историческия музей на Разград и днес се пази намерената край града фигурка на индийският митичен герой Махавира.
В същия музей се намира и древно изображение на небесната костенурка (едно от четирите небесни животни във Фън Шуй) от прабългарския календар, открита в околностите.
В Плевенския музей е експонирана статуетка на намерената край града богиня от будисткия пантеон...
Но най-ценното, което са донесли предците от дългото пребиваване в Азия е българския календар. Като структура той много прилича на китайския си събрат, който в последните години стана изключително популярен.
Древният българския календар е оригинален и много точен и на него ще посветим отделна глава на тази книга. По него нашите предци правели прецизни астрономически изчисления. Използван е по днешните български земи до времето на Възраждането, а от “магическия квадрат” в средата на календара произлизат много от древните игри като шах, табла, зарове, карти, “не се сърди, човече”.

Споделете